Синдром на болната сграда - примери за това какво дишаме

Българската асоциация на фирмите за хигиена на вентилационни и климатични инсталации е събрала шокиращи примери за т.нар. "синдром на болната сграда" при почистването на молове, хотели, болници, ресторанти и предприятия.

"В един от случаите екипът ни бе залят от натрупана течна мазнина и се наложи да се изчака тя да се изтече, запълвайки 20-литров съд. Едва тогава можехме да продължим работа. Работните лопатки на турбините на вентилаторите до такава степен се бяха напластили, че се наложи използването на килограми препарат за почистване и специални уреди. Никой не се бе сетил в продължение на 20 години да погледне какво има в професионалната кухня на известен петзвезден хотел", разказва Пенка Недялкова, председател на управителния съвет на асоциацията.

Труп на гълъб в кухненската вентилационна система на престижен ресторант, грамада кестени, затрупали изхода на вентилатор, извеждащ мръсния въздух от голям търговски център, 150 кг мазнини от 20-метрова вентилационна тръба в окръжна болница, непочиствана над 25 години.

Проблемът, наречен "синдром на болната сграда", отдавна е във фокуса на общественото внимание в много европейски страни, а за решаването му е изработен регламент.

Според асоциацията в някои от най-посещаваните бизнес и търговски центрове у нас, както и в офиси и представителни правителствени сгради посетителите и работещите там дишат опасен въздух, наситен с вируси, бактерии и токсични вещества.

Около 40% от общото запрашаване на въздуха и лошото му качество в помещенията е вследствие на замърсени, лошо поддържани и неправилно функциониращи вентилационни и климатични инсталации.

Замърсяването е три основни вида - запрашаване, събиране на трупове на дребни животни и развитие на плесен, обясняват специалистите.

Оставени непочистени, въздухопроводите водят до появата на болестотворни организми във въздуха на помещенията - гъбички, мухъл, бактерии, вируси, както и до отделяне на вредни газови емисии от разтворители, строителни отломки, гниещи органични вещества.

Те предизвикват редица оплаквания у тези, които престояват по-дълго в съответната сграда - кашлица, запушен нос, екземи, главоболие и тежки алергии.

Проблемът "синдром на болната сграда" е невидим, но съществува във всяка по-стара от пет години сграда, в която "чистият" въздух се осигурява чрез вентилационни системи.

Тъй като у нас тяхното почистване не е задължително, а само желателно, отложилият се прах и други вредни частици се движат непрекъснато и се вдишват от хората, които работят и живеят в затворените помещения.

"До 3-4 години може да се приведат в ред и най-големите сгради в София, ако проблемът се осъзнае масово. Всъщност това трябва да е регулярен процес, така както правим почистване всяка пролет и есен в нашите домове", коментира Пенка Недялкова.

Според нея е притеснителен фактът, че собственици и управители не отчитат сериозността на проблемите, които създават непочистените вентилационни системи - повече болнични и отсъствия поради заболявания, по-бърза амортизация, повече разходи за ток, по-голям риск от пожари.

Това не важи за бизнес сградите, които са собственост на европейски инвеститори - те работят по установени в техните страни правила, като поддръжката на вентилационните системи не се свеждат само до смяна на филтрите.

Важно е също, че международните застрахователни компании поставят условие за наличие на договори за почистване, особено там, където има търговски кухни, заради опасност от пожари и изплащането на големи обезщетения в полза на собствениците на обекта.

Най-добри практики имат Дания, Великобритания, Финландия и Германия. Според техните директиви обектите се инспектират на определен период в зависимост от предназначението на сградата и помещенията.

Така например операционните зали се почистват основно на половин година, а цялата болница веднъж годишно, офис сградите - на 3-5 години, търговските кухни - на 6 или 12 месеца.

назад ...