Стомахът - централен орган на храносмилателната система

Стомахът се смята за „централен орган" на храносмилателната система, въпреки че повечето от храносмилателните процеси и същинското всмукване на хранителните вещества се разиграват не в стомаха, а в отделните раздели на червата.

И стомахът има същата принципна структура, както и останалите участъци на храносмилателния канал. Главната му съставна част, това е силната мус-кулна стена, която се състои от сложна мрежа от спираловидно разположени мускулни влакна. Но стомашната лигавица заема специално място: тя произвежда солна киселина, една много силна, съвсем не безопасна киселина, която нито един родител с чувство на отговорност не би поверил в ръцете на детето си.

Стомашната стена е специално съоръжена за това особено производство, както и за това поособено обременяване. Без такъв защитен механизъм солната киселина би унищожила клетките на мускулната стена и стомахът би бил подложен на един вид самосмилане и самоунищожение.

По тази причина вътрешната лигавица на стомаха се състои от един слой киселиноустойчиви клетки. Освен това тук има и клетки, които произвеждат защитна слуз, благодарение на която солната киселина не може да въздействува с пълна сила върху стомашната стена.
Клетките, които произвеждат солната киселина, не са пръснати равномерно поцелия стомах. Този факт е от значение за хирурга, когато той се стреми например с една съответна интервенция да намали повишената продукция на солна киселина.

По форма стомахът представлява кух орган с вид на кука.

Хранопроводът се намира заедно с дихателните органи в гръдния кош, но на височината на диафрагмата той навлиза в коремната кухина.

Стомахът изцяло лежи в коремната кухина. Срещат се и аномалии, при които стомахът може да премине в гръдния кош през някоя цепка на диафрагмата, особено при напъване или в легнало положение. В такъв случай говорим за диафрагмална херния. Казват, че и индийските факири били в състояние да преместват стомаха си в гръдния кош с помощта на анормална игра на мускулите.

Формата на стомаха, такава каквато я виждаме на рентгенова снимка, варира много силно. В зависимост от напълнеността му, от мускулния тонус, състоянието на съседните органи, положението на тялото и др. говорим за стомах във форма на биков рог, на въдичарска кука, на реторта, на каскада и много други.

Лигавицата на стомаха се явява под формата на груби гънки, които се простират от входа му до т. нар. вратар (= прехода на стомаха в дванадесето-пръстното черво). Между гънките, един вид в долините между възвишенията, минава „стомашният път", по който течностите и течната храна се стичат много бързо, без поголяма перисталтична активност от страна на стомаха. Така течностите остават в стомаха за кратко време, те почти не го обременяват. Затова на болни и изтощени хора за предпочитане е да се дава щадяща течна или кашава храна.

Да разглеждаме стомаха само като някаква торба или сборен съд, това означава твърде много да опростяваме нещата. Мускулатурата му, която е под¬редена в три слоя, и която винаги е в състояние на определено напрежение (тонус), чрез вълнообразни притискащи движения силно размесва и раздробява още повече хранителната каша.

Благодарение на тези движения на стомаха външните слоеве на хранителната каша, които благодарение на стомашната секреция са обогатени със солна киселина и храносмилателни ферменти, се вкарват навътре, а вътрешните се изкарват навън. Подреждането на мускулните влакна идеално отговаря на тази функция на стомаха.

При микроскопско изследване в лигавицата на стомаха се откриват тръбовидни жлези, които на единия си край се разклоняват, и които се състоят от различни по вид клетки. В тези клетки се произвежда както храносмилателният фермент, така и (в т.нар. пристенни клетки) солната киселина. Ферментите се отделят в неактивна форма, а после в стомаха се преобразуват и активизират с помощта на други субстанции.

назад ...