Хиатусна херния

Диафрагмата представлява мускул, който разделя гръдната от коремната кухина. Има три големи отвора. Аортен - през него минават аортата и гръдният лимфен проток, хранопроводен - през него минават хранопроводът и двата блуждаещи нерва и отвор, през който минава долната празна вена.

Преминаването на част от стомаха от коремната в гръдната кухина през хранопроводния отвор на диафрагмата се нарича хиатусна херния.

Хиатусната херния се среща по-често в напреднала възраст (50-80 г.) и значително по-рядко при деца. Обикновено боледуват лица с наднормено тегло. Двата пола се засягат еднакво.

Хиатусните хернии биват четири типа:

I тип - плъзгаща хиатусна херния - най-често срещаната - при нея дъното на стомаха се разполага успоредно на хранопровода, който е с непроменено анатомично място
II тип - параезофагеална (търкаляща се) - при нея хранопроводът заедно с дъното на стомаха и съчленението между тях преминават над диафрагмата в гръдната кухина
III тип - смесена - комбинация между I и II тип
IV тип - когато в херниалния сак освен стомаха има и други органи

Причини за възникването на хиатусна херния могат да бъдат: повишаване на вътрекоремното налягане, което се получава при запек, бременност, затлъстяване и др.; вродена слабост на съединителната тъкан; напреднала възраст; надлъжни съкращения на хранопровода породени от вагусови рефлекси, които възникват при язвена болест, холецистит и др.

Основният симптом е болката, която е с различна интензивност. Болката е зад гръдната кост, засилва в легнало положение и при физически усилия. Втори по честота симптом е паренето, възникващо поради непосредственото въздействие на стомашния сок върху лигавицата на хранопровода. Провокира се от заемане на хоризонтално положение и нарушаване на диетата.

Други симптоми, които се наблюдават са оригване, дисфагия (затруднено гълтане). Нерядко се среща кръвотечение и анемия. Някои болни могат да повръщат аленочервени или кафеникави материи. При параезофагеалните хернии клиничната картина зависи от различните варианти на навлизане на коремни органи, степента на тяхното притискане и притискането на околните органи.

За диагнозата решаващо значение има рентгеновото изследване. Чести усложнения са рефлукс-езофагит, сриктури на хранопровода, пептична язва на хранопровода, която може да се усложни с остро кръвотечение и перфорация.

Най-тежките усложнения са инкарцерацията (заклещване) и волвулусът (завъртане). Според някои автори хиатусната херния е предраково заболяване.

По-голяма част от болните подлежат на консервативно лечение.

Параезофагеалните хернии трябва да се оперират поради опасност от инкарцерация.

Показания за операция при плъзгащите се хернии са най- често настъпилите усложнения - стенозиращ рефлукс-езофагит и кръвотечение, безуспешно проведено консервативно лечение, стриктура и ракова дегенерация.

Най-често прилаганият оперативен метод е фундопликация по Nissen. Операцията се състои в обвиване на дисталната част на хранопровода по протежение на около 4-5 см с фундусната част (дъното) на стомаха.

назад ...