Биполярно афективно разстройство

Разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди, при които настроението или равнището на активност на болния са същестено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).

В различните терапевтични и диагностични школи разстройството е наричано Манийно-депресивна психоза, Циклотимия и Циклофрения. В последната редакция на международната класификация на болестите е прието наименованието Биполярно афективно разстройство, от една страна за да има единност на диагностиката в света, от друга страна, за да се избегне погрешната асоциация на заболяването с Шизофрения поради съдържащите се в терминологията понятия като психоза, -френия.

Голяма част от изследователите намират различни нарушения във веществата, участващи в предаването на сигнали между мозъчните клетки. Този извод е доказан от повлияването на болестните симптоми при лечение с медикаменти, които променят обмяната на тези вещества или променят тяхната концентрация.

Открити са също връзки между ендокринната система и афективните разстройства. Важно участие имат хормоните на щитовидната жлеза, растежните и половите хормони.

Друга група фактори с отношение към болестите на настроението са нарушенията на съня.

Наблюдават се проблеми в заспиването, ранно събуждане, чести пробуждания, повишена сънливост - чести и класически симптоми на депресията. Намалената нужда от сън е класически симптом при манията.

Генетични фактори - установява се по-сигурна генетична връзка при биполярното афективно разстройство, отколкото при периодичната депресия. Например, първостепенни родственици на болни с биполярно разстройство са в 8 до 18 пъти по-голям риск да се разболеят. Около 50% от всички болни имат родител с афективно разстройство, най- често с депресия. Ако единият родител е с биполярна болест, то има 25% риск всяко от децата да се разболее от афективно разстройство. Ако и двамата родителите са с биполярно разстройство риска е 50-75%.

Психосоциални фактори - стресови преживявания могат да ускорят или да отключат един епизод на афективно разстройство.

Личностови фактори - няма пряка връзка с определено личностово разстройство. Въпреки това, опредени личностови типове като зависими или хистрионни личности, свръхподредени перфекционисти, може би са в по-голям риск за афективно разстройство, в сравнение с други.

Възстановяванетомежду епизодите по правило е пълно и заболяемостта е сходна при двата пола. Пациентите само с мания се класифицират като биполярни, тъй като болни страдащи само от повтарящи се епизоди на мания се срещат рядко, според фамилната история, предболестната личност, възраст на начало на заболяването и прогноза приличат на биполярните с мания и редки депресивни епизоди.

Биполярното афективно разстройство често започва с депресия (75% при жените и 67% при мъжете) и е повтарящо се заболяване. Депресивните епизоди продължават средно около шест месеца. Повечето пациенти преживяват и депресивни и манийни епизоди, само около 10-20% имат само манийни епизоди. Манийните епизоди имат типично остро начало (часове, дни), но могат да стихнат за няколко седмици. Не лекуван маниен епизод продължава средно около 3 месеца При прогресия на заболяването, времето между отделните епизоди има тенденция да се съкращава. След около 5 епизода, интервалите между тях често се стабилизират на 6 до 9 месеца. Някои пациенти с Биполярно афективно разстройство имат бързо циклиращи епизоди.

назад ...