Синдром на Бехчет

Синдромът на Бехчет, наричан още болест на Бехчет е рядко, хронично (дългопротичащо) заболяване, което засяга предимно младежи.

Болестта се характеризира с възпаление в много части и органи на тялото като кожата в гениталната област (около половите органи), лигавицата на устната кухина, тъканите на окото, нервната система, ставите, храносмилателния тракт и кръвоносните съдове. Най-характерно е периодично повтарящата се поява на афтозни язви по вътрешната страна на устата, разязвявания по и около половите органи и възпаление на някои от тъканите на окото, най често на цветната част около зеницата, което се нарича увеит.

Обикновено в хода на болестта оплакванията се появяват и изчезват като периода между отделните обостряния на клиничната картина може да варира от няколко дни до нялколко години и е непредвидим. В някои особено тежки случаи на болестта оплакванията могат да варират по изразеност във времето, но са постоянно налице.

Болестта носи името на турски професор по дерматология, пръв описал клиничната и картина. Установено е, че на тъканно ниво заболяването се дължи на възпаление на кръвоносните съдове, най-вече вените.

Точната причина за развитие на заболяването е неизвестна. Смята се, че в основата му стои автоимунна реакция (имунната система на организма, чиято нормална функция е да защитава организма от вредни чужди агенти и въздействия, атакува по погрешка някои от собствените тъкани и органи на тялото).

"Атаката", която имунната система осъществява спрямо организма, се нарича автоимунна реакция. Тя предизвиква възпалителен процес в засегнатите тъкани и органи. Предполага се, че някои хора са генетично предразположени към такъв тип реакция на имунната система, т.е. налице са гени, които определят неправилна функция на защитната система при определена стимулация. Като фактори, които могат да осъществят такава стимулация и да провокират автоимуннна атака, се обвиняват някои вируси и бактерии от заобикалящата ни среда. Знае се, че хората, страдащи от чести стрептококови инфекции са по-предразположени за развитие на синдрома на Бехчет.

Болестта не е заразна, т.е. не може да се предава от човек на човек.

Болестта на Бехчет се среща често в средния изток, Азия и Япония (честота от порядъка на 1 на всеки 5000 човека) и е рядка в страните от западна и централна Европа и САЩ (приблизителна честота 1:500 000).

В азиатските страни заболяването засяга предимно млади мъже докато в САЩ малкото на брой болни са предимно жени.

Обикновено симптомите на болестта се изявяват за първи път през второто и третото десетилетие от живота, но болестта може да се развие на всяка възраст.

назад ...