Защо сме небрежни към здравето?

Нехайството към собственото телесно и психично благополучие има психологически, социални и дори икономически обяснения - така сме устроени, че обикновено оценяваме това, което имаме, едва тогава, когато го загубим.

Класически пример е здравето. Приемаме го за даденост и често сме немарливи към него.

Трябва да ни се случи нещо много неприятно, да ни уплаши сериозно, за да се замислим. На всичкото отгоре много от любимите ни занимания са нездравословни, някои дори опасни.

Ето някои от най-важните обяснения за нашето нехайство:

Психологически нагласи

Много от нас посъзнателно се смятат за неуязвими, дори безсмъртни. От една страна, това произтича от детинските представи, че с нас нищо лошо не може да се случи.

От друга, дори да си даваме сметка, че болестите и травмите са действителна опасност, не ни се иска да си разваляме настроението с мисли за тях. И в двата случая ставаме безотговорни към здравето си.

Този механизъм работи най-вече при прекаляването с вещества и навици, чрез които съзнателно вредим на самите себе си.

Отрицание

С този термин се отбелязва един от несъзнаваните защитни механизми на човека. При него затормозяващи и страшни неща от действителността се изкривяват или изобщо не им се обръща внимание, все едно ги няма.

Така се спасяваме от стресиращото въздействие на външната среда. Чувстваме се по-спокойни, но в дългосрочен план страдаме, защото не вземаме предпазни мерки за грозящите ни опасности.

Има и други видове защитни механизми, които определят мисленето и поведението на омаловажаване. Пример за това е идеята: "Не съм болен от пневмония, просто съм настинал." Те са предмет на лечение от психоаналитици.

Прекомерна самоотверженост

Липсата на загриженост за собственото здраве понякога е резултат от прекомерна грижа за другите. Типичен пример е майката, която се е посветила изцяло на детето си. Тя не може да намери време за рутинни изследвания или прегледи, дори и да има хронично заболяване.
Колкото и това да е благородно, все пак трябва да се има предвид, че отговорното поведение спрямо хората, които зависят от нас, включва поддържането на собственото ни здраве.
     
Невежество

Колкото по-малко знаем за болестите, толкова по-самоуверени за собственото здраве се чувстваме. Веднъж научили за съществуването им, трябва да се поинтересуваме и за видовете лечение.

След като сме възприели ролята на болен, трябва да направим втората стъпка - да повярваме, че лечението ще ни помогне. Вероятно отново поради невежество не сме склонни да пием лекарства.

Това личи най-вече в продължителната терапия на хипертония, захарен диабет от втори тип. Това са заболявания, при които лекарства трябва да се вземат постоянно, дори и когато човек се чувства добре.

За жалост много често не си даваме сметка за това и изоставяме лечебния план. Това често води до повторни пристъпи и усложняване на здравния проблем.

Грижата за здравето се простира отвъд диагнозата, най-вече в профилактиката и придържането към инструкциите на лекаря в дългосрочен план.

Социални причини

Натрупани са много негативни нагласи спрямо системата за здравеопазване у нас. Някои медикаменти не са по джоба на всеки. Това разочарование и предразсъдъците могат да отблъснат хората от грижата за собственото здраве и да ги тласнат към търсене на алтернативни методи.

Сляпата вяра в чудеса и неземни изцеления е толкова безпочвена, колкото и обидата от здравеопазването у нас. На практика то е много по-достъпно и не по-малко качествено, отколкото в други развити държави.

Не би трябвало субективизмът да повлиява върху грижата за собственото ни здраве. Все пак здравеопазването не бе трябвало да е въпрос само на религия, а и на прагматизъм и икономика.

назад ...