Диагностициране и лечение на синдрома на Бехчет

Поставянето на диагнозата "болест на Бехчет" е трудно, тъй като заболяването е рядко и оплакванията на пациентите наподобяват тези при много други заболявания. Освен това някои от симптомите на заболяването могат да се появят по-късно в хода му и затова често диагнозата не може да бъде поставена при първата среща с лекар-специалист.

Често поставянето на правилна диагноза изисква многобройни посещения при различни специалисти. Допълнителни трудности създава фактът, че не съществува лабораторно или образно изследване, което със сигурност да потвърди диагнозата.

Важен е клиничният преглед, при който лекарят ще Ви разпита подробно относно оплакванията, начина на тяхната поява, факторите, които ги предизвикват ии облекчават, тяхната давност и повлияване от лечение и т.н. По време на внимателния и обстоен преглед лекарят се насочва с голяма сигурност към диагнозата "болест на Бехчет" ако налице са разязвявания в устната кухина, откриващи се по време на три прегледа в рамките на една година плюс два от следните признаци:

- спонтанно появяващи се и изчезващи разязвявания по половите органи
- възпаление на очите със замъгляване на зрението
- кожни увреждания
- положителен патергичен тест (представлява поява на възелче или пъпка с големина няколко мм в диаметър 24 до 48 часа след убождане на кожата на същото място със стерилна игла; положителният патергичен тест обикновено е налице у болните от азиатските страни, докато това почти не се наблюдава у пациентите в САЩ или Европа).

Някои от допълнителните изследвания, които могат да подпомогнат поставянето на диагнозата са:

- пълни кръвни изследвания - могат да предоставят данни за наличие на възпалителен процес в организма (като например завишена скорост на утаяване на еритроцитите-СУЕ) както и да изключат или потвърдят някоя от другите възможни диагнози.
- кожна биопсия - представлява вземане при стерилни условия на малко парченце кожа и подкожна тъкан, което се изследва под микроскоп от специалист патологоанатом
- лумбална пункция (изтегляне със специална игла и спринцовка на гръбначно-мозъчна течност през пространствата между прешлените в долната част на гърба и изследването и), ядрено-магнитен резонанс (нерентгеново образно изследване, предоставящо много ценна информация при засягане на централната нервна система) и чревни изследвания (за кръв в изпражненията, гастроскопия, колоноскопия и др.) могат да бъдат извършени при наличие на симптоми, изхождащи от централната нервна и храносмилателната система.

Понастоящем не съществува окончателно излекуване от болестта на Бехчет. Лечението има за цел да облекчи симптомите и дискомфорта, да предотврати (или разреди във времето) тяхната поява и да предотврати развитието на тежки усложнения като инвалидизиране вследствие увреждане на ставите или слепота. Лечението е различно при всеки отделен пациент в зависимост от тежестта на заболяването и засегнатите тъкани и органи.

Лечението се осъществява с различни медикаменти и комбинации между тях и баланс между покой и физическа активност:

- топикални (местни) медикаменти - болезнените язви в устната кухина и по половите органи се лекуват с локално (местно) прилагащи се кремове и пасти, съдържащи кортикостероиден препарат (кортизон и производните му) и локален анестетик (обезболяващо-лидокаин, новокаин и др), при леко и умерено тежко очно засягане лечението се осъществява чрез прилагане на противовъзпалителни медикаменти под формата на капки или вътреочни инжекции.

- нестероидни противовъзпалителни средства - те намаляват симптомите на възпалението, като не повлияват механизмите на автоимунното възпаление; прилагат се за лечение на артритните оплаквания при леките и умерени форми, често в комбинация с други противовъзпалителни и имунопотискащи лекарства.

- кортикостероиди - кортикостероидите са мощни противовъзпалителни средства, които премахват подуването, възпалението и болката в цялото тяло при тежко засягане на ставите, язви по кожата, възпаление на очите и централната нервна система. Кортикостероидите се приемат във възможно най-ниски дозировки и за възможно най-кратък период от време по специални схеми, поради риска от сериозни странични ефекти от КС лечението, сред които са остеопороза, наддаване на тегло, забавено оздравяване на рани, стомашен дискомфорт и язви, повишено кръвно налягане и т.н. Лечението с кортикостероиди трябва да се спира постепенно, поради риск от обостряне на симптомите на заболяването.

- лекарства, потискащи имунната система - освен кортикостероидите, които също имат имунопотискащо действие при болестта на Бехчет могат да се прилагат редица лекарства, които потискат свръхактивната имунна система на пациента, облекчават автоимунното възпаление в цялото тяло и разреждат пристъпите на болестта. Този клас лекарства се прилагат при тежко засягане на очите и нервната система и крият потенциален риск от сериозни странични ефекти. Дългосрочното им прилагане налага следене на определени кръвни показатели, свидетелстващи за настъпване на нежелани ефекти. Някои от по-често прилаганите имунопотискащи медикаменти са Азатиоприн (сред страничните му ефекти са стомашен дискомфорт и потискане на кръвотворната функция на костния мозък), Хлорамбуцил ( може да причини стерилитет и поява на злокачествени заболявания на кръвта), Циклоспорин (може да предизвика бъбречни и чернодробни увреждания), Циклофосфамид и Метотрексат. Колхицин е лекарство, прилагано за лечение на подагра, а при болестта на Бехчет се използва за лечение на кожното и очно възпаление. Ново средство на лечение на тежките, засягащи много системи в организма форми на болестта е лекарството инфликсимаб (Remicade), което потиска действието на молекулата tnf, играеща ключова роля в процеса на възпалението. Нови данни свидетелстват за успешно лечение и забавяне повторната поява на афтозните язви в устната кухина с Трентал (пентоксифилин).

- покой и физическа активност - покоят е изключително важен по време на пристъпите, докато умерена физическа активност (като плуване, ходене) се препоръчва при намаляване изнтензивността на симптомите за запазване на добро функционално състояние на ставите и опорно-двигателния апарат.

назад ...